Боровец
Ски писти
Боровец предлага повече от 58 км маркирани ски писти, най-дългата от които 12 км, писта за ски бягане с дължина на трасето 35 км, трасе за биатлон, както и 70 метрова шанца за ски скокове.
Ски зоната разполага с три зони за ски алпийски дисципли и сноуборд:
Ски зоната разполага с три зони за ски алпийски дисципли и сноуборд:
Ски център Ситняково
от 1350 м до 1780 м надморска височина, разполага с оръдия за изкуствен сняг, покриващи над 2.0 км писти – „Мартинови бараки„, както и писти за нощно каране „Иглика„ и „Рила„.
от 1350 м до 1780 м надморска височина, разполага с оръдия за изкуствен сняг, покриващи над 2.0 км писти – „Мартинови бараки„, както и писти за нощно каране „Иглика„ и „Рила„.
Ски център Ястребец
от 1340 м до 2369 м надморска височина разполага оръдия за изкуствен сняг, осигуряващи перфектна снежна покривка на писти „Попангелов„ (бивша „Ястребец 2„) и „Ястребец 3„ с площ от 200дка.
от 1340 м до 2369 м надморска височина разполага оръдия за изкуствен сняг, осигуряващи перфектна снежна покривка на писти „Попангелов„ (бивша „Ястребец 2„) и „Ястребец 3„ с площ от 200дка.
Ски център Маркуджик
от 2144 м до 2550 м надморска височина.
от 2144 м до 2550 м надморска височина.
Поради различната си трудност пистите са подходящи както за начинаещи, така и за напреднали скиори и експерти.
Ски пистите са групирани в 3 района:
Ситняково – Мартинови бараки
Маркуджик
Ястребец
На сайта www.borovets-bg.com може да се запознаете с актуална информация за отворените лифтове и байк трасетата в Боровец, както и метеоролоичните условия и други услуги в района.
Ски пистите са групирани в 3 района:
Ситняково – Мартинови бараки
Маркуджик
Ястребец
На сайта www.borovets-bg.com може да се запознаете с актуална информация за отворените лифтове и байк трасетата в Боровец, както и метеоролоичните условия и други услуги в района.
Лифтове
Лифт Ястребец
Лифт Ястребец се намира в Боровец, Рила планина. Представлява шестместна кабинкова въжена линия с капацитет 1200 души на час. Има една междинна станция. Долната станция е с надморска височина 1315 м, а горната 2369 м. Общата дължина на трасето е 4827 м. Обслужва ски пистите в района.
Лифт Ястребец се намира в Боровец, Рила планина. Представлява шестместна кабинкова въжена линия с капацитет 1200 души на час. Има една междинна станция. Долната станция е с надморска височина 1315 м, а горната 2369 м. Общата дължина на трасето е 4827 м. Обслужва ски пистите в района.
Лифт Мартинови бараки
Лифт Мартинови бараки е четириседалков и се намира в Боровец, Рила планина. Денивелацията, която преодолява е 313 м, а капацитетът му е 1560 души на час. Дължината му възлиза на 1209 м. Седалките имат индивидуална степенка между краката, която осигурява по-висока степен на безопасност при деца и по-дребни на ръст хора. Към това добавяме и комфортната им ширина, високите облегалки и разбира се, елегантния дизайн на новия лифт.
Лифт Мартинови бараки е четириседалков и се намира в Боровец, Рила планина. Денивелацията, която преодолява е 313 м, а капацитетът му е 1560 души на час. Дължината му възлиза на 1209 м. Седалките имат индивидуална степенка между краката, която осигурява по-висока степен на безопасност при деца и по-дребни на ръст хора. Към това добавяме и комфортната им ширина, високите облегалки и разбира се, елегантния дизайн на новия лифт.
Ситняковски лифт
Лифт „Ситняково експрес“ или „Ситняковски лифт“ е с дължина 2050 метра. Денивелация, която преодолява е 439 метра. Необходимото време за това е около 7 минути. Капацитета на лифта е 2400 души в час. Лифтовата система е четириседалкова, с откачващи се седалки. Долната станция се намира в курорта Боровец, а горната е било до Ситняковската скала, на 1780 метра надморска височина. Тя може да се използва като изходна позиция за: дворец „Ситяково“ около 6-7 минутки; хижа Марица, на 2 часа и 50 минути; хижа Мусала на 3 часа и 20 минути; хижа Заврачица на 3 часа и 50 минути; както и ски център „Ситняково“.
Лифт „Ситняково експрес“ или „Ситняковски лифт“ е с дължина 2050 метра. Денивелация, която преодолява е 439 метра. Необходимото време за това е около 7 минути. Капацитета на лифта е 2400 души в час. Лифтовата система е четириседалкова, с откачващи се седалки. Долната станция се намира в курорта Боровец, а горната е било до Ситняковската скала, на 1780 метра надморска височина. Тя може да се използва като изходна позиция за: дворец „Ситяково“ около 6-7 минутки; хижа Марица, на 2 часа и 50 минути; хижа Мусала на 3 часа и 20 минути; хижа Заврачица на 3 часа и 50 минути; както и ски център „Ситняково“.
Екопътеки в района на Боровец
Екопътека „Черната скала“
Черната скала се намира над началото на р.Марица, до курорт Боровец. Мястото е обявено през 1974г за природна забележителност. Името на скалата се свързва с това, че от атмосферното влияние била почерняла. Представлява висока скала над р. Марица, в близост до нейните извори. От нея се разкрива изглед към съседните поли на Рила планина и долината на р. Марица. Скалата е с доста мрачна слава. Разказват, че е била използвана, като инструмент за терор и насилие още по време на османското владичество. Има сведения, че преди и след 9 септември 1944г. тук са намерили смъртта си десетки неудобни на тогавашната власт хора от съседните села. На скалата има поставен метален кръст в памет на жертвите. При отклонението от пътя за скалата има табела. Има пейки, маса, в близост има още две указателни табели и беседка.
Черната скала се намира над началото на р.Марица, до курорт Боровец. Мястото е обявено през 1974г за природна забележителност. Името на скалата се свързва с това, че от атмосферното влияние била почерняла. Представлява висока скала над р. Марица, в близост до нейните извори. От нея се разкрива изглед към съседните поли на Рила планина и долината на р. Марица. Скалата е с доста мрачна слава. Разказват, че е била използвана, като инструмент за терор и насилие още по време на османското владичество. Има сведения, че преди и след 9 септември 1944г. тук са намерили смъртта си десетки неудобни на тогавашната власт хора от съседните села. На скалата има поставен метален кръст в памет на жертвите. При отклонението от пътя за скалата има табела. Има пейки, маса, в близост има още две указателни табели и беседка.
Екопътека „ Бели Искър“
Екопътека „Бели Искър„ се намира в едноименното село, на 70 километра от град София и на 9 километра от град Самоков. Пътеката се намира точно на границата на национален парк Рила. В началото на пътеката има паркинг, където можете да оставите колата си. Дължината е едва 7,5км и се изминава за около 3 часа, денивелацията е малка – 300м, лесно достъпна е, а местата за отдих изобилстват. Подходяща е и за малки деца.
По протежение на пътеката има изградени осем големи и пет малки моста, като всеки има име. Най-дългият от тях е мост 4, както се разбира и от името му – „Дългия„. Пристъпвайки по първия мост, точно срещу нас се намира местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (н.в. 2021м). От дясната страна (изток) Долината на Бели Искър можем да видим и някои от притоците на реката – всеки дал името на малка долина в района – Пъструмски дол, Еремин дол, Долен сухар, Горен сухар. След мост 6 срещу нас се изправят скалните местности – Самоковище и Виднище.
Между мост №7 и мост №8 има заслон, оборудван с пейки за сядане и е изградено място за отдих пред него. Обособени са още пет места за отдих Езерото, Камъка, Средорек, Здравец, Къщата. Там са поставени маси и пейки и има възможност за кратка почивка. На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, които разказват за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят в природата по пътеката - водата, скалите, животните и растенията.
Екопътека „Бели Искър„ се намира в едноименното село, на 70 километра от град София и на 9 километра от град Самоков. Пътеката се намира точно на границата на национален парк Рила. В началото на пътеката има паркинг, където можете да оставите колата си. Дължината е едва 7,5км и се изминава за около 3 часа, денивелацията е малка – 300м, лесно достъпна е, а местата за отдих изобилстват. Подходяща е и за малки деца.
По протежение на пътеката има изградени осем големи и пет малки моста, като всеки има име. Най-дългият от тях е мост 4, както се разбира и от името му – „Дългия„. Пристъпвайки по първия мост, точно срещу нас се намира местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (н.в. 2021м). От дясната страна (изток) Долината на Бели Искър можем да видим и някои от притоците на реката – всеки дал името на малка долина в района – Пъструмски дол, Еремин дол, Долен сухар, Горен сухар. След мост 6 срещу нас се изправят скалните местности – Самоковище и Виднище.
Между мост №7 и мост №8 има заслон, оборудван с пейки за сядане и е изградено място за отдих пред него. Обособени са още пет места за отдих Езерото, Камъка, Средорек, Здравец, Къщата. Там са поставени маси и пейки и има възможност за кратка почивка. На подходящи места между мостовете са поставени информационни табели, които разказват за съответната местност, както и за различните елементи на природата, които могат да се видят в природата по пътеката - водата, скалите, животните и растенията.
Екопътека „Лаго“
Екопътека „Лаго„ започва като продължение на Туристическата градина, разположена в южната част на града ни в посока Боровец и с изглед към Рила. Пътеката лъкатуши покрай Източният бряг на р. Искър между борове и храсталаци. Пейки и мостчета допълват красотата на природата. Екопътеката е чудесно място за разходка и отдих на самоковци и техните гости.
Екопътека „Лаго„ започва като продължение на Туристическата градина, разположена в южната част на града ни в посока Боровец и с изглед към Рила. Пътеката лъкатуши покрай Източният бряг на р. Искър между борове и храсталаци. Пейки и мостчета допълват красотата на природата. Екопътеката е чудесно място за разходка и отдих на самоковци и техните гости.
Лесопарк „Ридо“
В средата на Самоковската котловина се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях —Ридо — е превърнато в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава (1127 м) — един от предпланинските склонове на Рила. Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Наблизо е и връх Боричo, висок 1100 м, а от другата страна на града е Продановският рид. Ридо е прекрасно място за разходки и отдих сред тишината и прохладата на боровата гора недалеч от градската среда. Парк Ридо предоставя възможност за спортуване не само по оформените алеи, но и на футболното игрище и ролбана. А Мотополигон „Ридо“ е създаден в края на 70-те години на 20-ти век и е първата мотописта в България, която приема множество състезания по мотокрос.
В средата на Самоковската котловина се издигат възвишения с тектонски произход. Едно от тях —Ридо — е превърнато в крайградски парк, който продължава към връх Дъбова глава (1127 м) — един от предпланинските склонове на Рила. Този гол сега връх някога е бил покрит с трудно проходима дъбова гора, откъдето е наследил и името си. Наблизо е и връх Боричo, висок 1100 м, а от другата страна на града е Продановският рид. Ридо е прекрасно място за разходки и отдих сред тишината и прохладата на боровата гора недалеч от градската среда. Парк Ридо предоставя възможност за спортуване не само по оформените алеи, но и на футболното игрище и ролбана. А Мотополигон „Ридо“ е създаден в края на 70-те години на 20-ти век и е първата мотописта в България, която приема множество състезания по мотокрос.
Забележителности
Царска Бистрица
“Царска Бистрица” е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът ѝ, цар Борис III; е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.
Електроцентралата, която снабдява двореца с електричество, е произведена през 1912 година с части на Сименс. Тя и днес функционира в оригиналния си вид и дори местните хора казват, че подава ток и към курорта Боровец.
Паркът около двореца е изключително красив и подреден. Много редки дървесни видове има събрани тук – цар Фердинанд е имал хоби да носи млади дръвчета от редки видове от местата по света, които е посещавал.
През имението тече река Бистрица, която е опитомена и терасирана, а малкото мостче и алеите около нея предразполагат за романтични разходки.
Работно време: от четвъртък до неделя - от 9.00 до 17.00ч.
“Царска Бистрица” е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта Боровец в Рила. Построен е между 1898 и 1914 г. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния. Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът ѝ, цар Борис III; е болен от мистериозна болест. Също тук 6-годишният Симеон и 9-годишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.
Електроцентралата, която снабдява двореца с електричество, е произведена през 1912 година с части на Сименс. Тя и днес функционира в оригиналния си вид и дори местните хора казват, че подава ток и към курорта Боровец.
Паркът около двореца е изключително красив и подреден. Много редки дървесни видове има събрани тук – цар Фердинанд е имал хоби да носи млади дръвчета от редки видове от местата по света, които е посещавал.
През имението тече река Бистрица, която е опитомена и терасирана, а малкото мостче и алеите около нея предразполагат за романтични разходки.
Работно време: от четвъртък до неделя - от 9.00 до 17.00ч.
Дворец Ситняково
Дворецът Ситняково е зимната ловна хижа на цар Фердинанд. Той се състои от жилищна част и помещения за прислуга и охрана. През зрелия социализъм домът е бил почивна станция на Съюза на българските писатели, посещавана и от Тодор Живков. Построен е през 1914 г. В началото на 21 век Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок предявяват претенции за собственост на имота. През 2003 г. те получават документи за собственост от администрацията на Област София.
Дворецът Ситняково е зимната ловна хижа на цар Фердинанд. Той се състои от жилищна част и помещения за прислуга и охрана. През зрелия социализъм домът е бил почивна станция на Съюза на българските писатели, посещавана и от Тодор Живков. Построен е през 1914 г. В началото на 21 век Симеон Сакскобургготски и Мария Луиза Хробок предявяват претенции за собственост на имота. През 2003 г. те получават документи за собственост от администрацията на Област София.
Дървена църква „Преображение Господне“
Дървената църква се намира в Боровец и е построена през 1934 година. Видни общественици, учени и собственици на вили в тогавашния курорт Чамкория, подемат инициативата за построяването на църквата. За нейното проектиране е поканен австрийски архитект. Поради тази причина църквата “Преображение Господне” има този уникален и нетипичен за нашите географски ширини вид.
Дървената църква се намира в Боровец и е построена през 1934 година. Видни общественици, учени и собственици на вили в тогавашния курорт Чамкория, подемат инициативата за построяването на църквата. За нейното проектиране е поканен австрийски архитект. Поради тази причина църквата “Преображение Господне” има този уникален и нетипичен за нашите географски ширини вид.
Бельова църква
Бельова църква е най-старият християнски храм в чертите на Самоков. Тя лежи върху основите на късноантична базилика от IV-VI в. Носи името на болярина Бельо, който според преданието я съградил около 1389 г. Храмът „Рождество на прсв. Богородица” бил засипан с пръст през XVIIв. Долният слой стенописи се датират в този период. В средата на XIX в. те били избелели и мухлясали. Затова основна грижа на еснафските организации през 1867 -1869 г. било основното преустройство на църквата. Стенописната украса, както и част от иконите, са дело на Никола Образописов с помощници Димитър Христов и Христо Зографски. Иконостасът е изработен от известни самоковски дърворезбари като Стойчо Фандъков. От 1879 до 1891 г. били построени чешмата, аязмото и западната част на църквата – нартексът. На Бельова църква са ставали големи събори на Великден и на Рождество Богородично. Тук се съхраняват мощите на Св. Симеон Самоковски.
Бельова църква е най-старият християнски храм в чертите на Самоков. Тя лежи върху основите на късноантична базилика от IV-VI в. Носи името на болярина Бельо, който според преданието я съградил около 1389 г. Храмът „Рождество на прсв. Богородица” бил засипан с пръст през XVIIв. Долният слой стенописи се датират в този период. В средата на XIX в. те били избелели и мухлясали. Затова основна грижа на еснафските организации през 1867 -1869 г. било основното преустройство на църквата. Стенописната украса, както и част от иконите, са дело на Никола Образописов с помощници Димитър Христов и Христо Зографски. Иконостасът е изработен от известни самоковски дърворезбари като Стойчо Фандъков. От 1879 до 1891 г. били построени чешмата, аязмото и западната част на църквата – нартексът. На Бельова църква са ставали големи събори на Великден и на Рождество Богородично. Тук се съхраняват мощите на Св. Симеон Самоковски.
Църква „Успение на прсв. Богородица”
Митрополитската църква „Успение на прсв. Богородица”, седалище на митрополита на Самоковска епархия, е построена през 1712 г. като еднопрестолна църква. През 1783-1795 г. се извършва разширение и преустройство, което приключва през 1835 г. с двата странични олтара. Част от големите икони са изработени в Света гора, а дърворезбеният иконостас бил поръчан около 1793 г. на майстор Андоний в някой от атонските манастири. Част от празничните икони са работа на Христо Димитров (1745-1819). След второто голямо преустройство на църквата иконостасът бил разширен от майстор Атанас Теладур, а иконите са от Димитър Зограф, Захари Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа.
След Освобождението е построена нартиката с колонадата, а през 1892 г. камбанарията. Чешмата е от 1870 г.
Митрополитската църква „Успение на прсв. Богородица”, седалище на митрополита на Самоковска епархия, е построена през 1712 г. като еднопрестолна църква. През 1783-1795 г. се извършва разширение и преустройство, което приключва през 1835 г. с двата странични олтара. Част от големите икони са изработени в Света гора, а дърворезбеният иконостас бил поръчан около 1793 г. на майстор Андоний в някой от атонските манастири. Част от празничните икони са работа на Христо Димитров (1745-1819). След второто голямо преустройство на църквата иконостасът бил разширен от майстор Атанас Теладур, а иконите са от Димитър Зограф, Захари Зограф, Иван Иконописец, Никола Образописов и други представители на Самоковската художествена школа.
След Освобождението е построена нартиката с колонадата, а през 1892 г. камбанарията. Чешмата е от 1870 г.
Байракли джамия
Байракли джамия е отворена като музей в центъра на Самоков. Реставриран паметник на културата, тя е единствената запазена джамия от времето на османското владичество. Това е т. нар. Стара джамия, основно преустроена в средата на XIX в. и изписана около 1845 г. от самоковските зографи Иван Иконописец, Коста Вальов и Христо Йовевич в декоративния стил на Самоковската художествена школа. Фотоизложбата „Самоков през фотообектива”, разположена в нея, отразява промяната в градската среда в края на XIX и първата половина на XX в.
Байракли джамия е отворена като музей в центъра на Самоков. Реставриран паметник на културата, тя е единствената запазена джамия от времето на османското владичество. Това е т. нар. Стара джамия, основно преустроена в средата на XIX в. и изписана около 1845 г. от самоковските зографи Иван Иконописец, Коста Вальов и Христо Йовевич в декоративния стил на Самоковската художествена школа. Фотоизложбата „Самоков през фотообектива”, разположена в нея, отразява промяната в градската среда в края на XIX и първата половина на XX в.
Цари Мали град
Цари Мали град е късноантична римска крепост и укрепено селище в Югозападна България, Софийска област, Община Самоков. Разположена е на хълма Св. Спас в планината Верила, над село Белчин. Археологически проучена в периода 2007 – 2010 година.
Културно-историческият комплекс „Цари Мали град“ е открит официално на 18 юли 2013 година. Той включва късноантична крепост, църковен ансамбъл и зони за отдих и спорт на хълма Св. Спас. Консервирани и реставрирани са южната, северната и източната крепостна стена. Реконструирани са кулата на южната стена и двете кули на северната стена. Църковният ансамбъл е консервиран и реставриран, като църквата от XV век е реконструирана.
В реконструираните две кули на северната стена са поместени музейните експозиции – „Праистория“, „Бит и поминък през късната античност“, „Керамика“, „Нумизматика“ и „Военен живот“.
До обекта са изградени две туристически пътеки, които тръгват от село Белчин, както и релсово пасажерно транспорно съоръжение с въжено задвижване.
Цари Мали град е късноантична римска крепост и укрепено селище в Югозападна България, Софийска област, Община Самоков. Разположена е на хълма Св. Спас в планината Верила, над село Белчин. Археологически проучена в периода 2007 – 2010 година.
Културно-историческият комплекс „Цари Мали град“ е открит официално на 18 юли 2013 година. Той включва късноантична крепост, църковен ансамбъл и зони за отдих и спорт на хълма Св. Спас. Консервирани и реставрирани са южната, северната и източната крепостна стена. Реконструирани са кулата на южната стена и двете кули на северната стена. Църковният ансамбъл е консервиран и реставриран, като църквата от XV век е реконструирана.
В реконструираните две кули на северната стена са поместени музейните експозиции – „Праистория“, „Бит и поминък през късната античност“, „Керамика“, „Нумизматика“ и „Военен живот“.
До обекта са изградени две туристически пътеки, които тръгват от село Белчин, както и релсово пасажерно транспорно съоръжение с въжено задвижване.
Ферма „Щраусово забавление”
Ферма „Щраусово забавление”се намира на 70 км. от гр. София , на 2 км от гр. Долна Баня по пътя за Пчелински Бани и на 20 км от Боровец. Във фермата се отглеждат „ черни африкански щрауси”, наречени така, заради оперението на мъжките индивиди. Фермата разполага с ресторат, в който могат да се консумират щраусови омлети и несравнимия щраусов стек-пържола. Посетителите могат да закупят разнообразни сувенири и дрехи, произведени от щраусови яйца и пера. Много често посетителите на фермата биват възнаградени с атрактивен „ танц на любовта”, изпълняван от мъжките щрауси, които много обичат да са в компанията на гостите на „Щраусово забавление”.
Ферма „Щраусово забавление”се намира на 70 км. от гр. София , на 2 км от гр. Долна Баня по пътя за Пчелински Бани и на 20 км от Боровец. Във фермата се отглеждат „ черни африкански щрауси”, наречени така, заради оперението на мъжките индивиди. Фермата разполага с ресторат, в който могат да се консумират щраусови омлети и несравнимия щраусов стек-пържола. Посетителите могат да закупят разнообразни сувенири и дрехи, произведени от щраусови яйца и пера. Много често посетителите на фермата биват възнаградени с атрактивен „ танц на любовта”, изпълняван от мъжките щрауси, които много обичат да са в компанията на гостите на „Щраусово забавление”.